Четвъртия ден от Страстната седмица – Велики четвъртък отбелязват днес в село Добрич. От дните в Страстната седмица най-наситеният с ритуали и традиции и най-интересният сред всички дни е именно четвъртък. В ранното утро на Велики четвъртък, още преди първите зари на слънцето, се боядисат великденските яйца.

Червеният цвят – символ на Христовата кръв – се полага на първото яйце. С него се прави кръстен знак – първо върху челата на децата, а след това и на всички останали от семейството. Яйцето се подменя със старото и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

За разлика от другите дни през Страстната седмица, на Велики четвъртък не само е разрешено почистването на дома, но е и задължително. От къщата се изхвърлят всякакви вехтории и непотребни вещи, които ще освободят пространство за нови прекрасни изживявания и емоции. Затова денят се нарича още и Чистият четвъртък – времето, в което пречистваме не само дома, но и мислите и душата си. С боядисването на яйцата, чистенето на дома и замесването на козунаците се изчерпват всички разрешени къщни дейности.

Ако чистенето днес е дори с препоръчителен характер, то жените не трябва да се хвърлят да перат. Вярвало се, че ако жените перат на Велики четвъртък или простират пране, то действията им ще предизвикат ураганни ветрове и градушки. Така също на този ден не се извършва градинска работа, както и шиене и плетене. Не е разрешено даването пари назаем или вещи от дома. През Страстната седмица (най-подходящо е точно на Велики четвъртък) бабите съветват да бъдат подстригани косите на децата за първи път. Младите моми също е добре да ги скъсят, за да им растат дълги и гъсти.

Общо 76 души от село Добрич са загинали във войните за свободата на България. Имената им са изписани върху монумент в центъра на селото. От двете страни на монумента са бюстовете и на други двама жители на селото – Иван Велев и Вельо Христозов. Двамата са участници в четата на Митьо Ганев. Той създава чета около 1921 г., която обира преминаващите из планините около Хасково местни богаташи. Ограбените средства четниците не използват само за лична облага, а и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. Заради тази си дейност е смятан от властите за разбойник, а жители на Хасковско го считат за народен закрилник. От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан Последният войвода. През 1968 г. образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора Никола Вълчев по драматична пиеса на Димитър Инкьов „Легенда за Айданларската гора“.