Марин Маринов е новият стар кмет на димитровградското село Добрич. Неговата кандидатура бе издигната от ПП ГЕРБ. Марин Маринов ще управлява Добрич за шести пореден мандат. Той бе избран с 52,21 % от вота на избирателите още на първия тур, изпреварвайки опонента си Младен Колев от Местна коалиция Движение ЗАЕДНО за промени, който спечели 46,48%. За Марин Маринов гласуваха 401 души от имащите право на глас, а за Младен Колев – 357. Данните са след окончателното преброяване на гласовете от ЦИК.

През 2001 г. отидох един ден до манастира и гледам – нито ограда, нито нищо. Отвън само едновремешно корито, една такава смачкана чешмичка и вътре в манастира крави, кози, овце и просто ми стана жал. Спомних си, че моят баща бе тръгнал да реставрира колкото може със собствени сили дворчето на параклиса. Присънило му се, че там има вода и действително се намери такава. Той събра двама-трима съмишленици, започнаха да копаят и изкараха вода. Водата беше толкова много, че изхвърляше фонтан на 5 метра височина. После тази вода я вкараха в питейната вода на село Добрич.

Стана ми мъчно, пък и погледнах имаше тополи. Едни от тях бяха паднали, други наклонен Събрах църковното настоятелство и им предложих да намерим фирма, която да ги ореже и продаде, а със събраните пари да оградим поне малко манастира, така че да не влизат вътре животни.

Намерих фирма, отведох ги на манастира да видят за какво става въпрос. Срещнах ги с църковното настоятелство и им казах – споразумявайте се, договаряйте се както решите, аз няма да участвам, защото съм кмет, утре да не ме обвинят в злоупотреби. Разбраха се помежду си, фирмата обещала да плати 3 000 лева и да ореже тополите, като дървесината остане за нея. След като църковното настоятелство получи тези пари започнахме. Уж само оградка щяхме да правим, когато Господ помага, да знаеш – помага.

Научих, че се развалят някакви постройки в Нова Загора с етернитови плоскости. Взех от фирмата на сина ми един камион „Шкода Европа”, с още няколко души от селото и отидохме. Като им казах, че плоскостите ми трябват за манастира те хората ми взеха някаква съвсем символична сума за тях. Ние обаче си ги свалихме и натоварихме. Ползвахме тези плоскости за ограда на манастира. И като започнахме – дръпнахме малко по-напред параклиса, направихме му ограда и на него. Построихме отново сградата за миряни, която беше рухнала. Имаше само една стаичка и тя течеше отгоре. Абе, казвам ти всичко беше полуразрушен. Издигнахме над старите основи, направихме етажа, заляхме плочата отгоре и се захванах с чешмата. Как стана тя? Като си работихме нещо на манастира, наложи се нещо да вземам от Димитровград. На връщане, понеже умът ми само с това е зает и ми хрумна нещо за чешмата. Спирам колата, натиснал съм спирачката, колата работи на свободна от скорост и аз на коляното нарисувах чешмата, която не ми хареса. Продължих с колата и вече в кметството взех една линийка и вече мащабно начертах скицата. И като го начертах ми хареса. Точно такава я направих след това. Като я сглобих на място стана невероятна чешма. И вътре в двора на параклиса направих чешма със 7 чучура. Просто така ми хрумна – 7 чучура, пък то това било от значение.

След това направихме градинката, фурна и водно колело за печене на чевермета. Това всичко съм го правил аз, по мои идейни проекти, мое изпълнение. Построихме маси и пейки за над 100 души, да могат да седнат. Асфалтирахме пътя до манастира и алеята вътре в манастира. Всичко това се случи, когато кмет на община Димитровград беше Димитър Хаджииванов.

Следващата година намерих още малко парички и вдигнах втория етаж на сградата. Тя така и остана – неуредена, няма повече средства за нея. Не е измазан втория етаж, не е обзаведен, но поне е построен. Друго по манастира – засяхме отново тополи. Първоначално бях засял кедър – над 60 дръвчета, но не се хванаха, изглежда този вид не вирее на това място. Но тополите се хванаха, засяхме си тополи, дори повече отколкото отрязахме. Те сега са вече много големи дървета.

Входната врата на манастира съм я правил лично у нас. Заварки, конструкция, всичко това съм го правил със собствените си ръце. Манастирът не е нито мъжки, нито женски. В този манастир след като го стегнахме и ми се обади отец Златко от Хасково. Той ме попита дали можем да настаним там едни монахини, които му се обадили от Соколския манастир в Габрово. Каза, че монахините имали проблем с тамошния владика и си търсели друго място. Отидохме още същия ден с него до Соколския манастир, взехме двете близначки и още една монахиня и ги докарах до Добрич да видят манастира. Върнах си ги обратно и се разбрахме ако им харесва да ми се обадят, за да ги докарам. Още на следващия ден ми се обадиха да отида да ги вземам. Отидох с един микробус, взех ги петте и ги настаних в манастира. За мен по-важното бе този манастир да е жив. Една по-възрастна монахиня, две близначки и още две други монахини. Едната от тях по-късно даже се омъжи тук в Добрич и сега дори работи в кметството.

После след година време двете близначки си заминаха. Малко по късно и другите две си заминаха, не можаха да се разберат, явно че не вървеше там приказката им нещо. Остана само възрастната монахиня. Когато има Господ, знаеш – помага. Валеше много дъжд, тогава пътя до манастира още не беше асфалтиран. Отивам аз в тази кал до манастира и гледам, дойдоха едни с една кола. Попитах ги дали ще влизат, защото с тази кола после не могат да излязат обратно, а аз бях с една „Нива”. Предложих им да ги вкарам аз в манастира и гледам те вадят едни свещи и дават на бабата.

Много се ядосах, значи тя взема свещите от някакви случайни, а не от нашата църква. Продава и ги и паричките в джоба. Това беше преди събора. Казах и така: „Чакаш ме тука – като се върна от почивката след събора, и като се върна, тогава ще отиваш, където ще отиваш. Иначе ще те намеря, където и да си, да знаеш! Явно, че тях, монахините не ги е бивало, а не някой от предишния им манастир. Така, че това беше пребиваването на монахини в манастира. Значи, те не го и водят манастир даже, ама било е. През 1886 година това място е подарък от дядо Атанас Вековски. Според преданието, както си работел в нивата, човекът седнал да си почине и чул гласа на Света Богородица. Тя му казала: „Недей лежа, стани, тук под тебе има лековита вода!” Станал човека, копнал и действително намерил водата и тези 22 декара земя ги е подарил на църковното настоятелство. Затова имаше и скандал с владиката и свещениците – искаха да прехвърлят мястото на църквата. Като стане собственост на църквата, може да се разпорежда с него владиката както си иска. Моето настояване беше да си остане на църковното настоятелство. Защото църковно настоятелство винаги е имало, ще има и то винаги ще бъде от Добрич. И те винаги ще държат за това място, докато на онзи въобще не му пука. Знаеш ли колко места се продадоха от владици, и гори и какво ли не още. И това всъщност бе историята с манастира.

Кметът на с. Добрич Марин Маринов е член на Оперативното бюро на Националното сдружение на кметствата в Република България. В 5-членното Оперативно бюро влизат само членове на Управителния съвет на сдружението, каза неговият председател Делчо Митев. Тяхната задача е да контактуват с различните министерства и ведомства по въпроси, касаещи кметствата. Радвам се, че в Оперативното бюро влезе и кметът на с. Добрич Марин Маринов, защото той е изключително деен човек и захване ли се с нещо винаги го довежда до край, добави още г-н Митев.

Интервю на Живко ТЕНЕВ

– Защо село Добрич е сочено за пример на кметовете от Старозагорска област, след като се намира в хасковска, как се случи това?

– Случаят беше следният. Една жена се вдигнала в чужбина, значи избягала е още преди 20-30 г. Връщат се сега за първи път и обикалят България. Ходили на Извора на нимфите, посетили и манастира край Добрич и решили да разгледат и селото. Влезнали в центъра и ахнали. /Значи те са обиколили преди това България/. Потърсили ме, но след като не ме открили заминали и разказали в Стара Загора на техни приятели журналисти. Те дойдоха и написаха статия за с. Добрич. Ръководството на община Стара Загора видяло материала и един ден ми звъни секретаря на общината. Попита ме може ла да дойдат на посещение с кметовете на населените места – около 50 човека за обмяна на опит и най-вече да видят.

Преди това, разбира се, дойде секретарят на Общинския съвет в Стара Загора. Помоли ме да я разходя из селото, даже до гробищния парк. Погледна и каза – това не може да бъде в България!

И така, обади ми се след известно време, че ще дойдат заедно с кметовете. Всички останаха просто очаровани от това, което видяха.

– Каква беше реакцията на твоите колеги?

– Това не може да бъде, ама как, това село ли е? – питаха всички. Те просто онемяха. Разведох ги значи тука в центъра по улицата за Димитровград, пътя за с. Крум, където правим голяма пешеходна алея и озеленителна ивица. Цялата улица “Рила” е дълга около 800 метра. Прекрасно кътче става там. След това ги заведох на манастира, където също останаха изключително възхитени.

После седнахме на разговор. Казах им какво съм направил по време на моето кметуване през последните 9 години. Поискаха ми телефона, ако се наложи да ме търсят за съвети и т.н.

– Ти склонен ли беше да им покажеш своят опит, защото това все пак си е ноу хау в управлението?

– Аз никога не съм крил нищо, даже и когато бях в сервиза, много съм научил от моите колеги. Никога не съм крил нищо от никого, защото онзи, който е решил да се научи, ако не от мене, от друг ще го научи и ще ми тегли една майна после. Който няма да се научи, не да му кажеш, но и ръцете му да държиш, той пак няма да се научи.

Така е и тука, показвам всичко. Показах им и как съм изглеждал, докато се правеше всичко това. Ей така, с късите панталони, работните дрехи и поливах цветята, давах вар на майсторите, лепил съм и съм правил какво ли не още.

– А как успя наистина да постигнеш всичко това?

– Десета година вече става откакто кметувам. За тези години не е имало нито един работен ден да не се прави нещо в Добрич. Може да се мете, но се прави нещо. Няма такъв ден в календара. За тези години доста неща направихме, но най-важното е, че научих хората на красота, на чистота, на подреденост. И аз смятам, че по-голямата част от хората в селото са доволни и съм го чувал от тях. Казват че навремето като погледнат улицата, не могат да видят от коли, каруци, трактори и т.н. Сега няма такова нещо. В моето село няма да видите селскостопанска машина, оставена навън, инвентар или спряна от движение кола, каруца и каквото и да е. За тор да не говорим, за тор въобще не можем да говорим. Има си направено торище извън селото.

– Как се стигна до решението ти да се кандидатираш за кмет на с. Добрич?

– Трудно се съгласих да ставам кмет. Издигнат съм от земеделците, земеделец съм по политическо убеждение. Спрели се мен, но аз никога не съм имал влечение към административната работа. Винаги съм бил работар, техническо лице и т.н. Първи в България тръгнах по частния бизнес, сега съм може би последен, ама това няма значение. Първото нещо, което им казах след като се съгласих вече да ставам кмет. Поразпитах тук-таме мои приятели, допитах се и до бивши кметове на общини и т.н. Те ми казаха без да се двуомят, че трябва да се съглася, за да освободя сина си малко. Ти като си при него, той е притеснен и ще се развие трудно. Иван наследи фирмата ми. Може би това най-много ми повлия и се съгласих.

– Какво обеща на своите съселяни преди да те изберат?

– Казах им, първото нещо, което ще направя като кмет, това е да очистя селото от боклуци. Ликвидирах сметищата и микросметищата. Почистих затлаченото корито на реката, същевременно и с разрешението на общината, РИОСВ и Държавно лесничейство – Хасково и след извършена маркировка от тяхна страна извърших санитарна сеч на двата бряга на река Банска в землището на с. Добрич. Раздадох дървата по 5 лв. на кубик, колкото да си покрием разходите. Доволни останаха хората.

После обърнах внимание на всички обществени сгради. Извършил съм ремонт на здравната служба, детската градина – поне три пъти, физкултурния салон, старото училище беше ремонтирано и превърнато в елитен шивашки цех. Изградих канализация по ул. “Неофит Бозвели”, “Бузлуджа”, направихме 100-метрова канализационна връзка между главния канал и едно кварталче по пътя за с. Горски извор. Извършихме асфалтиране на пътя от селото до манастира. Вътре пътя в манастира и паркинга, също бяха асфалтирани. Подмених бордюрите и тротоарните плоччи на ул. “Съединение” и “Отец Паисий”, част от “Христо Ботев”, “Добруджа”, “Стара планина”. Извърши се ремонт на съблекалнята на стадиона. Започнахме изграждането на тенис-кортове. Имаше едни пари по т. нар. Царски проекти бяха насочени за спорта и аз за да не ги изтърва ги насочих към физкултурния салон и към стадиона.

По време на първия мандат реставрирах парка в центъра на селото. Тази реставрация сега е втора. Беше тука да не ти говоря какво – сметище. Самия парк беше 1 метър надолу в земята.

Захраних гробищния парк с питейна вода, като поставих автоматичен кран, за да не се забраве и да няма безразборно изтичане на вода. Голямата чешма реставрирах също като направих същия този автоматичен кран и направих поплавък за коритото, където пият вода животните. Когато падне нивото само се включва и се долива без да се хаби излишна вода.

Реставрирах малкото паркче в южната част на селото. Премахнах сглобяемата постройка на бившата сладкарница. Оформихме едно много хубаво и чисто пакче за децата на нейното място. Два пъти извършвам ремонт на кметството. Първия път беше по-скоро козметичен ремонт, но втория път вече направихме основен ремонт. Реставрирах спирката на шосето, както и парапета на големия мост, въпреки, че това е работа на Областно пътно управление – Хасково. Построихме едно прекрасно мостче от циганската махала към селото. Извършихме ремонт и на пешеходния мост до казана, който бе отнесен от последното прииждане на реката. Пак ще го направим този мост.

Подменихме изцяло уличното осветление с енергоспестяващи тела. Извършихме ремонт на покрива на църквата, подменихме дограмата, измазахме и боядисахме камбанарията. Направихме художествено осветление на църквата и камбанарията. Изградихме паркинг пред входа на църквата, направихме цялостно преустройство на двора на църквата.  Измазахме и укрепихме с камък оградата, подменихме и керемидите на оградата. Направихме цялостна подмяна на манастира, за който се говори в цялата област.

През двата мандата сме засели над 2 500, ако не и повече дръвчета, от които се хванаха едва една четвърт. Едни измръзнаха, други бяха унищожени от животните и т.н.

Направихме защитна дига с дължина около 2 км. за южната част на селото, която се наводняваше при силни дъждове. Освен дигата направихме и отводнителен канал. Но тук в източната част също има къщи, които се наводняват, но няма как, то може, но много пари трябват, защото теренът е много раздвижен и няма как да го оформим.

Направихме пешеходна алея по ул. “Рила” Тя е дълга около 800 метра.

Сметосъбирането ми е на ниво. Изготвен е проект за цялостна подмяна на водопровода и канализацията, както и за рехабилитация на улиците в Добрич. Проектът за пречиствателна станция също е готов. Това е нещо божествено за селото, решава се въпроса за 50 години напред.

– Кой ви помагаше през цялото това време, защото съм сигурен, че е немислимо да сте го направили само със собствени сили?

– Всичко това, което сме направили са ни спонсорирали и наши приятели, най-големият измежду които е г-н Димитър Димитров, изп. Директор на “Неохим”. Но, каквото и да направим, да знаете – без общината нищо не става. И пари да намериш и материали, общината винаги ни е подкрепяла. Като намеря някакви парички да направя нещо, може да е 1/3 от стойността, но общината винаги ме е подкрепяла и е давала средства.

– Как се отнасят хората към това, което вече е направено?

– Когато през 2001 г. реставрирах манастира, тогава дойдоха всички – до един и дадоха доброволен труд по 3 работни дни. Някои от тях даваха материали, другите с техники и така. Имам разбирането на хората – на нормалния човек. Нямам разбирането на една шепа хора – пиацаджии, знаеш какво е пиацаджия.  Това са в центъра тука, цял ден стоят, никъде не работят, а има работа. В моето село безработицата е нулева – няма безработица Има само такива хайлякчии които стоят в кафетата и цял ден задниците ги заболяват от обръщане от кълка в кълка. Ей тия са недоволни.

Нормалния човек си пази. Ние преди да започнем си обещахме, че ние влизаме в Европа. Може да е закърпена дрешката, може да сме с цървули, но измити, чистички и спретнатки. Така ще бъде в нашето село.

– Кои други хора ви помагат?

– Много хора са, аз имам приятели и няма да ги изброявам, защото може да забравя някой така наизуст и да го обидя. Само ще ви кажа, че когато строях парка тогава много ми помогна фирма “Каолин”. Това е една изключително сериозна фирма. Свършили са ми работа дотука, като са ми закупили материали за около 50 000 лева. Помага ми “Монолит”, АБС. Фирма “Вулкан” сащо ми помогна със 100 тона цимент. Не мога да не спомена Старозагорската фирма “Благоустройство”, на която собственикът без да ме познава ми подари пейките, които са на стойност около 5 000 лева. Запознахме се едва след това, на нашия събор след като открихме парка.

– Какво още си поставяте като цел през оставащите 2 години от този мандат?

– Има, има още много за оправяне. Значи да реализираме проекта за подмяна на водопроводната мрежа, канализацията и рехабилитацията на улиците, както и пречиствателната станция, ограждане на гробищния парк. За улиците няма да говоря, защото те влизат в проекта. Да оправим пешеходния мост.

Нямама най-важното – читалищен салон. Значи откакто съм кмет винаги съм го залагал в строителните си програми. Най-лошото е това, че ние сме единственото село в общината без сграда на читалището. Най-напред преди старото училище да стане шивашки цех го предвиждахме за читалище. Сега пък обмисляме вариант за физкултурния салон на закритото училище. В момента тази сграда е дадена за стопанисване на читалището. Започнахме да отдаваме помещения от нея под наем, колкото да можем да я наситим с хора, за да се запази сградата.

– Какво бихте си пожелали на края на вас и на своите съселяни?

– Пожелавам си до края на мандата да свърша още нещо, но и да поддържам това, което съм направил. На хората мога да пожелая – дай Боже следващият кмет, който ще е след мене да милее както аз милея за селото и да не го занемарим това, което сме постигнали, а да го развиваме все повече и повече. Обичам селото си, обичам хората, раздавам се за хората, за нормални човек. Не обичам мръсниците, не се страхувам от тях. Щом е нормален човек, раздавам се – душата си давам.

– Тук виждаме един девиз – завистта няма почивен ден?

– Това си го избрах и го сложих тука нарочно. Действително е така. Значи Добрич имало, Добрич имало – има, защото всичко го приемам присърце. Идеята за манастира си е моя. Правил съм разбира се консултации и с главния архитект на общината. И двете чешми на манастира аз съм ги проектирал. Една шепа хора има тук, които не се радват на това, което се прави, а сякаш направо завиждат и аз го усещам. Не съм чул някой да ми каже, абе кепазят те тебе или говорят против тебе.

– Как реши да възстановиш и манастира край селото?

– За манастира, отивам с колата да видя какво е, що е – беше джунгла! И вътре гледам крави, овце. И ме жегна нещо, така ми стана едно кофти майка му стара. И си казвам, като ги гледах тия тополи – едни паднали, други изгнили, дали да не вземем да отрежем тези тополи и с парите да направим поне някаква ограда на манастира. Събрах църковното настоятелство, казах им моята идея каква е. Намерих фирмата, която да се заеме с прочистването, църковното настоятелство я спазари за 3 000 лева. Гн- Димитров, който е в църковното настоятелство, като му казах ме попита колко метра е. Тя само от лицевата част на мястото бе над 200 метра.  Попита ме дали ще ми стигне мандата да свърша работата. Отговорих му – Божа, работа, докъдето стигне, и започнахме. И оградата направихме, и чешмата. За другата чешма, дето е пред входа ще кажа следното. От манастира отивам до града за да взема някакви материали, които ми бяха необходими. Изведнъж ми хрумва идеята за такава чешма, натискам спирачката, колата работи по надолнището и аз чертая. Начертах я, обаче не ми хареса. Обаче си казвам, отивам в кметството, ще взема линийката и ще я прехвърля мащабно. Хареса ми и я направих чешмата точно по този начин. И работата тръгна – оградата, чешмата реставрирахме параклиса, втората чешма със 7-те чучура. Реставрирахме първия етаж на помещението за монахините. Те бяха останали две стаички, които всеки момент можеха да паднат. После наляхме плочата и така го оставихме. Н а другата година вдигнахме и втория етаж. После се намеси и общината – направи ми бордюрите. Вътре в манастира и паркинга ми ги асфалтираха без пари. За манастира г-н димитров ми даде тежкотоварна техника, финансира шпакловката на параклиса вътре. Помагал ми е много пъти с транспорт, подмени дограмата на църквата, направи този ракинг отпред, измазването на камбанарията, осветлението.

1. Янко Запрянов – последният муфтар /кмет/ през турското робство

2. Манол Рашев 1885-1893 г. – 8 години

3. Атанас Василев Венковски – 1893-1895 г. – 2 години

4. Васил Делчев – 1895-1.IV.1899 г.

5. Атанас Василев Венковски – 1.IV.1899 – 1.IV.1901 г. – 2 години

6. Иван Койнов – 1.IV1901 – 1.X.1902 г. – 1 година и 6 месеца

7. Тодю Вълчанов – 1.IX.1902 – 1908 г. – 5 години

8. Димо Иванжиков – 1908 – 1.X.1908 г. – 8 месеца

9. Станчо Василев – 1.X.1908 – 30.IX.1909 г. – 8 месеца

10. Тилчо Петров – 30.IV.1909 – 1.VI.1911 г. – 2 години

11. Тодю Вълчанов – 1.IV.1911 – 20.X.1913 г. 2 години и 4 месеца

12. Даню Щерев – 20.X.1913 – 20.XII.1914 г. – 1 година и 2 месеца

13. Ради Тончев – пом. кмет – 20.XII.1914 – 15.VII.1915 г. – 7 месеца

14. Георги Тончев – пр. 3 чл. к-я – 15.VII.1915 – 3.XII.1915 г. – 5 месеца

15. Господин Банев – пр. 3 чл. к-я – 3.XII.1915 – 9.VIII.1918 г. – 2 г. и 8 месеца

16. Димо Иванжиков – пр. 3 чл. к-я – 9.VIII.1918 – 30.XII.1918 г. – 5 месеца

17. Михаил Канев – кмет – 1.I.1919 – 16.III.1919 г. – 3 месеца

18. Делчо Колев – кмет – 16.III.1919 – 11.XI.1919 г. – 7 месеца

19. Хубен Василев – кмет – 11.XI.1919 – 31.XII.1920 г. – 1 г. и 2 месеца

20. Делчо Колев – кмет – 11.I.1921 – 31.XII.1922 г. – 2 години

21. Слав Колев – кмет – 1.I.1923 – 9.VI.1923 г. – 5 месеца

22. Ганю Вълчанов – пр. 3 чл. к-я – 9.VI.1923 – 1.IV.1924 г. – 1 година

23. Ангел Стойчев – пр. 3 чл. к-я 1.IV.1924 – 31.VI.1924 г. – 3 месеца

24. Андрю Митев – кмет – 1.VII.1924 – 31.XII.1924 г. – 6 месеца

25. Делчо Мерасчиев – кмет – 1.I.1925 – 30.Xi.1926 г. – 2 години

26. Ангел Стойчев – кмет – 1.XII.1926 – 5.XII.1927 г. – 1 година

27. Марин Русев – кмет – 5.XII.1927 г. – 21.I.1928 г. – 2 месеца

28. Васил Петров – пр. 3 чл. к-я – 28.I.1928 – 15.III.1928 г. – 2 месеца

29. Ангел Стойчев – пр. 3 чл. к-я – 15.III.1928 – 21.IV.1929 г. – 1 година

30. Делчо Мерасчиев – кмет – 21.IV.1929 – 10.III.1930 г. – 1 месец

31. Ангел Стойчев – пр. 3 чл. к-я – 15.III.1928 – 21.IV.1929 г. – 1 година

32. Ставрю Ганев – пр. 3 чл. к-я – 20.IX.1930 – 30.X.1930 г. – 2 месеца

33. Марин Русев – пр. 3 чл. к-я – 1.XI.1930 – 10.XI.1930 г. – 10 дни

34. Ставрю Ганев – пр. 3 чл. к-я – 10.XI.1930 – 30.XI.1930 г. – 20 дни

35. Митю Андрев – кмет – 1.XII.1930 – 10.VIII.1931 г. – 8 месеца

36. Йордан Василев – кмет – 10.VIII.1931 – 30.XII.1931 г. – 4 месеца

37. Хубен Василев – кмет – 1.I.1932 – 30.VI.1932 г. – 6 месеца

38. Марин Господинов – кмет – 16.VI.1932 – 31.XII.1933 г. – 1 г. и 5 месеца

39. Атанас Кирев – пр. 3 чл. к-я – 1.I.1934 – 16.III.1934 г. – 3 месеца

40. Марин Господинов – кмет – 16.III.1934 – 30.XII.1938 г. – 9 месеца

За периода от 1.I.1935 до 31.XII.1936 г. кметството е преминало към село Ябълково. През това време за кметски наместници са били назначавани Колю Ставрев и Ганчо Георгиев Ганев.

41. Атанас Иванов  – 1.I.1937 – 26.I.1938 г. – 1 година. След неговото напущане дейността продължава зам. кмета Иван Бонев

42. Илия Чернев – кмет – 20.VI.1938 – 30.III.1940 г. – 2 години

43. Вангел Янев – кмет – 1.IV.1940 – 30.IX.1941 г. – 1 година и 4 месеца

44. Димитър Тодев – кмет – 1.X.1941 – 30.IX.1944 г. – 3 години

45. Господин Гочев – кмет – 1.X.1944 – 31.I.1946 г. – 1 година и 4 месеца

46. Запрян Димов – кмет – 1.II.1946 – 15.VIII.1951 г. – 5 години и 7 месеца

47. Димо Василев – кмет – 15.VIII.1951 – 15.V.1955 г. – 3 години и 9 месеца

48. Вълко Славов – кмет – 15.V.1955 – 30.IV.1957 г. – 2 години

49. Митю Василев – кмет – 1.V.1957 – 27.IX.1958 г. – 1 година и 4 месеца

50. Иван Чолаков – кмет – 27.IX.1958 – 15.VIII.1958 г. – 3 месеца. От 15.XII.1958 до 1.II.1959 г. кметството преминава към с. Горски извор. От 1.II. до 4.III.1959 г. към кметство Димитровград и от 4.III.1959 до 1.V.1979 г. се обособява като централна община с пълномощничества – селата Каснаково и Крум.

51. Митю Василев – пр. общ. с-т – 5.III.1959 – 31.XII.1959 г. – 10 месеца

52. Димо Василев – пр. общ. с-т – 1.I.1960 – 1.X.1961 г. – 1 година и 10 месеца

53. Марин Александров – пр. общ. с-т – 1.X.1961 – 19.III.1965 г. – 3 г. и 6 м.

54. Вълко Славов – пр. общ. с-т – 16.III.1965 – 10.III.1966 г. – 1 година

55. Жечка Димитрова – пр. общ. с-т – 10.III.1966 – 1.X.1973 г. – 7 г. и 7 месеца

56. Петко Марков – пр. общ. с-т – 1.X.1973 – 30.V.1976 г. – 2 г. и 10 месеца

57. Господин Гочев – пр. общ. с-т – 1.VI.1976 – 30.V.1981 г. – 5 години

58. Недялко Делчев – пр. общ. с-т – 1.VI.1981 – 30.IX.1990 г. – 9 г. и 4 мес.

59. Слави Делчев – кмет – 1.X.1990 – 16.XII.1991 г. – 1 година и 3 месеца

Слави Делчев – кмет – 16.XII.1991 – 30.X.1995 г. – 3 г. и 10 месеца

60.Господин Гочев – кмет – 1.XI.1995 – 16.X.1999 г. – 4 години  

61. Марин Иванов Маринов – кмет – 01.XI.1999 г. – продължава шестия си кметски мандат през 2020 г.