Свети Иван Рилски почитат днес в димитровградското село Добрич. Храмът в селото носи името на светеца, а хората от селото идват за да запалят свещичка и да се помолят на светеца в деня на неговото успение, каза още Марин Маринов, който е член на църковното настоятелство в селото.

Свети Иван (Йоан) Рилски Чудотворец е обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца. По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир. След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 година и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 година мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 година унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

Традицията от стари времена повелява, че съборът в димитровградското село Добрич започва още от вечерта срещу 15 август. Местните хора приготвят храна за гостите, които ще пристигнат на следващия ден. По време на празника свирят първокласни оркестри. За децата има люлки, въртележки и други интересни неща.

На 15 август е Голяма Богородица – денят, в който християнската църква почита Света Богородица, като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Това е най-светлият летен празник и с него свързваме много поверия, традиции и обичаи. Има и поверие, че на този ден молбите отправени към Божията майка, са чути и бездетните жени могат да заченат. На Богородица младите бездетни булки носят дарове за светицата в църквата – цветя, кърпи и дрехи – като ги поставят под нейната икона.

Друго поверие гласи, че още на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. Много хора в нощта срещу празника преспиват на свято място, където се молят за здраве и благополучие, пожелават си нещо хубаво, надявайки се с помощта на благословията на Богородица то да се сбъдне. Едно от светите места е в с. Арбанаси в манастира „Света Богородица“, където в църквата „Успение Богородично“, се намира една от чудотворните икони на Богородица, която според преданието помага на бездетните да заченат. На този празник там пристигат и много болни, молещи се за изцеление. Поверието гласи, че само тези, които първи зърнат иконата на сутринта, могат да измолят чудото. Ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. Старо поверие съветва в този ден всички млади жени да не се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

Село Добрич отбелязва своя празник тази вечер с концерт на „Канарите”. Това информира кмета на селото Марин Маринов. Той покани всички жители и приятели на селото да се съберат на площада в 20,00 часа, когато започва празничната програма.

Големият християнски празник Успение на Пресвета Богородица е празник и на село Добрич по стародавна традиция. Празникът се нарича още Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари. Освен кмет, Марин Маринов е председател и на църковното настоятелство в село Добрич. Той бе номиниран за кмет на селото от ПП „ГЕРБ” за предстоящите избори за местна власт. Ако спечели изборите през октомври, това ще бъде неговият шести мандат на кметския стол в селото. Има още какво да се прави в Добрич, и аз се надявам, че ще имам сили и енергия да осъществя идеята си, сподели Марин Маринов. Той е един от най-успешните кметове в община Димитровград. Член е на Оперативното бюро на Националното сдружение на кметствата в Република България.

Село Добрич ще отбележи своя празник утре вечер с концерт на „Канарите”. Това информира кмета на селото Марин Маринов. Той покани всички жители и приятели на селото да се съберат на площада в 20,00 часа, когато ще започне празничния концерт. Марин Маринов бе номиниран за кмет на селото от ПП „ГЕРБ” за предстоящите избори за местна. Марин Маринов е един от най-успешните кметове в община Димитровград. Той е член и на Оперативното бюро на Националното сдружение на кметствата в Република България.

Хората от с. Добрич питаят особена почит към православния празник Йордановден. На този празник след литургията в местния храм те масово се стичат край реката, където се извършва ритуалът по спасяването на кръста. В ледените води скачат най-смелите, за да се преборят и да извадят хвърления във водите кръст.

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От този ден започва изпращането на сгледници, както и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

На почит в с. Добрич е празникът на българския светец Св. Иван – Рилски Чудотворец, чието име носи и православния храм в селото. Храмът в с. Добрич е построен в чест на “Освободителя Александър Николаевич и руските братя освободители от турското робство” с общите подаяния на жителите на селото. Цялото население е взело дейно участие при нейното строителство с доброволен труд и натурални и парични средства. Камъните са извозвани от изоставено турско гробище край с. Узунджово. Строителството на църквата започнало през 1880 г. и е завършено окончателно през 1883 г. Църквата е изписана от известните за времето си иконописци А. Гюдженов и Д. Андонов от Татар Пазарджик. Тя е една от най-големите и модерни за времето си църкви в региона.

Всяка година на 15-ти август в едноименния параклис в манастира край с. Добрич се чества големият християнски празник “Успение на св. Богородица.

Традицията от стари времена повелява, че съборът започва още от вечерта срещу 15 август. Местните хора приготвят храна за гостите, които ще пристигнат на следващия ден. По време на празника свирят първокласни оркестри. За децата има люлки, въртележки и други интересни неща. Според легендата, доста години преди нивата да бъде подарена на черквата, някой си дядо Стойко от селото е сънувал, че копае на това място и изровил икона. На другия ден той отива с мотика и започва да разкопава мястото, което е сънувал. Не успял да намери икона, но бликнала струя чиста питейна вода. Още на следващия ден той обявил на своите съселяни, че това място е свещено, а водата е лековита.