73-годишният кмет на димитровградското село Добрич често сменя костюма с работните дрехи. Управникът, който завъртя 6-ти мандат, може да бъде видян да мете улиците, да налива бетон, да заварява, да прокарва чешми и какво ли още не. „Добър селски кмет се става, ако имаш и добри приятели. Благодарение на тях за облагородяването на Добрич има инвестирани в материали и труд над 2 млн. лева“, обяснява управникът на димитровградското село. През 2007 г. Марин Маринов бе вписан и в листата за евродепутати. „Направиха го без никой да ме пита. Отказах, защото мястото ми не е там, а и всяка жаба трябва да си знае гьола“, категоричен е кметът на Добрич. Марин Маринов е кмет вече шести пореден мандат.

18-метрова клада вдига Марин Маринов в село Добрич. Миналата година за Сирни заговезни кметът вдигна на мегдана 13-метрова клада, а при запалването  се издигна до върха, стъпил на ръба на кофата на фадрома. Огънят ще бъде запален на Сирни Заговезни и това ще е най-големият огън в България, каза Марин Маринов. През годините той замени крановете на селските чешми с копчета, каквито видял в Германия. По проекти, изработени лично от него, бяха ремонтирани читалището и манастирът, църквата, гробищният парк, а в центъра на селото изгради и светещ нощем шадраван. „Няма нещо, дето да не съм пипнал тук“, споделя Марин Маринов.

На 6-ти януари отбелязваме един от най-големите християнски празници – Богоявление /Йордановден/. Традиционно и в димитровградското село Добрич се проведе служба в църквата „Св. Иван Рилски“ и литийно шествие водено от отец Наско до моста на река Добричка.

Там, пред погледите на присъстващите, се състоя ритуалът по хвърляне на богоявленския кръст. В ледените води, за да извадят кръста, се хвърлиха четирима смелчаци. За трета година Вальо Богданов успя да извади кръста от водите на река Добричка. Той и останалите участници получиха заслужени парични награди от кмета на село Добрич – Марин Маринов. След това всички гости на празника пийнаха червено червено вино за здраве и завъртяха традиционното хоро на площада пред кметството.

Богоявление /Йордановден/ е един от най-големите християнски празници, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, затова денят се нарича още Богоявление. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.

Групата за автентичен фолклор и хора от село Добрич бе наградена със Специалната награда за високо оценено цялостно творчество на фолклорния фестивал „На сусама” в село Доситеево. Наградата бе връчена лично от зам. министъра на земеделието, храните и горите Лозана Василева. Празникът събра над 640 участници от различни краища на България, а официални гости през втория ден на събитието бяха заместник-министъра на Земеделието, храните и горите Лозана Василева, Кмета на Община Харманли Мария Киркова, заместник кмета Валентина Димулска. Те бяха тържествено посрещнати от Кмета на село Доситеево Митко Вълчев със сладка сусамена пита, символ на дълбоко пазените традиции в отглеждането на сусам в този край. Гостите разгледаха базара насред селския площад изпълнен с аромата на хрупкави сусамки, погачи, карталачета, баници и много различни видове тахан. 55 групи за автентичен фолклор и народно танцово изкуство представиха традиционното творчество от техния край в рамките на двудневния фестивал, който има и състезателен характер. Заместник министъра на ЗХГ Лозана Василева поздрави организаторите, участниците и гостите на празника, като им пожела да пазят традициите и да възраждат духа на българското село. Тя награди отличените от втория ден на празника, сред които бяха най-младия участник в програмата – 5 годишната Никол Димитрова от град Харманли и най-възрастния – 90 годишната баба Деля Клюнкова от село Изворово.

Кмета на Доситеево Митко Вълчев от своя страна подари на министър Василева ръчно изработена декоративна кукла на доситеевски сеяч на сусам и благодари за указаното уважение и внимание към своеобразния празник организиран от Кметство село Доситеево, НЧ „Архимадрит Доситей“ с. Доситеево и със съдействието на Община Харманли.

С тържествена литургия във Велико Търново беше дадено началото на поклонническия поход „Светият път”, посветен св. Иван Рилски и 550-годишнината от пренасянето на мощите на небесния покровител на българския народ от Търново до Рилския манастир. Тръгна и поклонническият поход „Светият път“ по пътя на мощите на Свети Иван Рилски. Поклонниците ще извървят 570 км, за да стигнат на 30 юли вечерта в манастира. Храмът в димитровградското село Добрич също носи името „Свети Иван Рилски”. Няма да можем да участваме в похода на поклонниците, но мислено ще следваме техния път, каза кмета на селото Марин Маринов. А храмовия празник в селото ще бъде отбелязан по подобаващ за най-големия български светец начин, добави още той.

Групата за автентичен фолклор при Народно читалище „Пробуда – 1926” в село Добрич спечели наградата Любимец на публиката на 29-я Национален фолклорен фестивал „Янко Петров” в град Гълъбово. Това информира кмета на селото – Марин Маринов, който е и председател на читалището. В проявата участваха 1472 гъдулари-самодейци, танцови състави, ансамбли, танцови клубове и фолклорни певчески самодейни групи от различни краища на страната. Участниците във фестивала, бяха оценени от жури, председателствано от проф.д-р Светла Станилова – АМТИИ- гр. Пловдив.

Четвъртия ден от Страстната седмица – Велики четвъртък отбелязват днес в село Добрич. От дните в Страстната седмица най-наситеният с ритуали и традиции и най-интересният сред всички дни е именно четвъртък. В ранното утро на Велики четвъртък, още преди първите зари на слънцето, се боядисат великденските яйца.

Червеният цвят – символ на Христовата кръв – се полага на първото яйце. С него се прави кръстен знак – първо върху челата на децата, а след това и на всички останали от семейството. Яйцето се подменя със старото и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

За разлика от другите дни през Страстната седмица, на Велики четвъртък не само е разрешено почистването на дома, но е и задължително. От къщата се изхвърлят всякакви вехтории и непотребни вещи, които ще освободят пространство за нови прекрасни изживявания и емоции. Затова денят се нарича още и Чистият четвъртък – времето, в което пречистваме не само дома, но и мислите и душата си. С боядисването на яйцата, чистенето на дома и замесването на козунаците се изчерпват всички разрешени къщни дейности.

Ако чистенето днес е дори с препоръчителен характер, то жените не трябва да се хвърлят да перат. Вярвало се, че ако жените перат на Велики четвъртък или простират пране, то действията им ще предизвикат ураганни ветрове и градушки. Така също на този ден не се извършва градинска работа, както и шиене и плетене. Не е разрешено даването пари назаем или вещи от дома. През Страстната седмица (най-подходящо е точно на Велики четвъртък) бабите съветват да бъдат подстригани косите на децата за първи път. Младите моми също е добре да ги скъсят, за да им растат дълги и гъсти.

Най-големият огън в България запалиха за Сирни заговезни в село Добрич. Кметът на селото Марин Маринов бе издигнат на височина 13 метра, за да запали 15-метровата клада от върха. Празникът започна с изпълнение на групата за народни хора „Доброшин” от село Добрич. След това мъжката певческа група от село Тракия придаде истинско национално звучене на празника със своите изпълнения. Над 100 самодейци участваха в празничната програма. За да отбележи празника Сирни Заговезни в Добрич пристигна и кмета на община Димитровград Иво Димов. Специално издигната клада е с височина 15 метра, а пламъците от нея вероятно ще достигнат двойно повече, сподели Марин Маринов. Вътре в кладата бяха вградени над 15 кубика дървени отпадъци. Разбира се, бяха взети и всички предохранителни мерки, тук имаше присъствие на екип огнеборци.

Не се страхувам от запалването на огъня, сподели кметът на село Добрич, който бе издигнат до върха на кладата за да запали огъня най-напред оттам. Това нещо съм го правил вече няколко пъти, макар и на по-малка височина, но съветвам моите колеги да не се хвърлят в подобни начинания, без да имат опит, защото рискуват да се самозапалят, сподели още кметът Маринов. Огненият спектакъл в Добрич бе най-величествения в страната, но ние не искаме да влизаме с това в Книгата на Гинес. Правим го единствено заради вечния стремеж на хората от нашето село да вървят напред и нагоре. Това беше и причината да удвоим размерите на огнената клада, каза още Марин Маринов пред репортерите. Съвременен нюанс на празника придадоха танциьорите от балет „Галаксико” в Димитровград, които изпълниха танц край огъня.

Днес православните християни отбелязват празника Сирни заговезни, известен още като Прошки. Според православния канон денят се нарича Неделя Сиропустна. Това е последният ден, в който вярващите слагат на трапезата си млечни храни, след което до Възкресение Христово не се консумира нищо, което е с животински произход. Младите искат прошка от по-възрастните, децата от родителите. Смисълът на поста е духовното пречистване, затова въздържанието е свързано не само с отказ от определени храни, но и с духовно смирение. Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него – от днес, започва Великият пост. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича „люшкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ /слама от царевица/ и „черешовина“ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.

За празничното веселие в село Добрич се погрижиха музикантите от оркестър „Агрофермер 2002”.

Екип на Нова телевизия засне ексклузивен репортаж от генералната репетиция на кмета на село Добрич – Марин Маринов по запалването на най-големия огън в страната навръх Сирни Заговезни. Екипът на Нова телевизия ще се върне в Добрич за отразяване и на самото запалване. Специално издигната клада е с височина 13 метра, а пламъците от нея вероятно ще достигнат двойно повече, сподели Марин Маринов. Вътре в кладата са вградени над 15 кубика дървени отпадъци.

Разбира се, вземаме и всички предохранителни мерки, тук ще има присъствие на огнеборци, очаквам да дойде и кмета на общината Иво Димов, каза още Марин Маринов. Празникът ще започне от 16,00 часа в неделя и ще се превърне в един своеобразен фолклорен фестивал. В него ще участват няколко фолклорни и танцови състава от региона с над 100 участници. Хората, които ще дойдат да наблюдават фееричното зрелище са десетки пъти повече.

Не се страхувам от запалването на огъня, сподели кметът на село Добрич, който ще бъде издигнат до върха на кладата за да запали огъня най-напред оттам. Това нещо съм го правил вече няколко пъти, макар и на по-малка височина, но съветвам моите колеги да не се хвърлят в подобни начинания, без да имат опит, защото рискуват да се самозапалят, сподели още кметът Маринов. Огненият спектакъл в Добрич ще бъде най-величествения в страната, но ние не искаме да влизаме с това в Книгата на Гинес. Правим го единствено заради вечния стремеж на хората от нашето село да вървят напред и нагоре. Това беше и причината да удвоим размерите на огнената клада, каза още Марин Маринов пред репортерите. Всичко останало хората ще имат възможност да видят в репортажа, който ще бъде излъчен по Нова телевизия.

Огнена клада като Айфеловата кула вдига кметът на село Добрич Марин Маринов. С най-големия огън в България ще отбележим Сирни Заговезни на 10-ти март в село Добрич за да се знае и помни, каза кмета на селото Марин Маринов. Само кладата, чието издигане започна още отсега ще бъде висока 13 метра, а пламъците могат да достигнат и до 30 метра. В нея вече са вградени 8 кубика дърва, машинно масло и други фойерверки, добави още селският управник. Разбира се, вземаме и всички предохранителни мерки, тук ще има присъствие на огнеборци, очаквам да присъства и кмета на общината Иво Димов, каза още Марин Маринов. Празникът ще започне от 16,00 часа. В него ще участват няколко танцови състава от региона.