В село Добрич предстои фестивалът „По стъпките на Света Богородица”

Националният фолклорен празник „По стъпките на Света Богородица” ще се проведе в село Добрич на 10-ти август /събота/. За доброто настроение на жители и гости на селото ще се погрижи Виевската група, информира кмета на село Добрич Марин Маринов. За девета поредна година Добрич е сцена за изява на фолклорни певчески и танцови формации, както и на индивидуални изпълнители от цялата страна, които представят песни, молитви, наричания и обичаите, свързани с големия християнски празник на Света Богородица. По традиция съборът се провежда на откритата сцена в центъра на село Добрич. Организатори са община Димитровград, читалище „Пробуда” и кметството на с. Добрич.  Съборът е под патронажа на кмета на общината Иво Димов. Според регламента,  групите за народни традиции и обичаи представят един обичай в рамките на 10 минути, фолклорни певчески и инструментални групи – до 2 произведения от 5 до 8 минути, танцовите групи и ансамбли – програма в рамките на 10-15 минути, индивидуални изпълнители (до двама от колектив) – една бавна и една бърза песен в рамките на общо 5 минути.

Самодейците от НЧ „Пробуда 1926“ в Добрич с награда от Доситеево

Групата за автентичен фолклор и хора от село Добрич бе наградена със Специалната награда за високо оценено цялостно творчество на фолклорния фестивал „На сусама” в село Доситеево. Наградата бе връчена лично от зам. министъра на земеделието, храните и горите Лозана Василева. Празникът събра над 640 участници от различни краища на България, а официални гости през втория ден на събитието бяха заместник-министъра на Земеделието, храните и горите Лозана Василева, Кмета на Община Харманли Мария Киркова, заместник кмета Валентина Димулска. Те бяха тържествено посрещнати от Кмета на село Доситеево Митко Вълчев със сладка сусамена пита, символ на дълбоко пазените традиции в отглеждането на сусам в този край. Гостите разгледаха базара насред селския площад изпълнен с аромата на хрупкави сусамки, погачи, карталачета, баници и много различни видове тахан. 55 групи за автентичен фолклор и народно танцово изкуство представиха традиционното творчество от техния край в рамките на двудневния фестивал, който има и състезателен характер. Заместник министъра на ЗХГ Лозана Василева поздрави организаторите, участниците и гостите на празника, като им пожела да пазят традициите и да възраждат духа на българското село. Тя награди отличените от втория ден на празника, сред които бяха най-младия участник в програмата – 5 годишната Никол Димитрова от град Харманли и най-възрастния – 90 годишната баба Деля Клюнкова от село Изворово.

Кмета на Доситеево Митко Вълчев от своя страна подари на министър Василева ръчно изработена декоративна кукла на доситеевски сеяч на сусам и благодари за указаното уважение и внимание към своеобразния празник организиран от Кметство село Доситеево, НЧ „Архимадрит Доситей“ с. Доситеево и със съдействието на Община Харманли.

Марин Маринов: Как бе създаден манастирът край село Добрич

През 2001 г. отидох един ден до манастира и гледам – нито ограда, нито нищо. Отвън само едновремешно корито, една такава смачкана чешмичка и вътре в манастира крави, кози, овце и просто ми стана жал. Спомних си, че моят баща бе тръгнал да реставрира колкото може със собствени сили дворчето на параклиса. Присънило му се, че там има вода и действително се намери такава. Той събра двама-трима съмишленици, започнаха да копаят и изкараха вода. Водата беше толкова много, че изхвърляше фонтан на 5 метра височина. После тази вода я вкараха в питейната вода на село Добрич.

Стана ми мъчно, пък и погледнах имаше тополи. Едни от тях бяха паднали, други наклонен Събрах църковното настоятелство и им предложих да намерим фирма, която да ги ореже и продаде, а със събраните пари да оградим поне малко манастира, така че да не влизат вътре животни.

Намерих фирма, отведох ги на манастира да видят за какво става въпрос. Срещнах ги с църковното настоятелство и им казах – споразумявайте се, договаряйте се както решите, аз няма да участвам, защото съм кмет, утре да не ме обвинят в злоупотреби. Разбраха се помежду си, фирмата обещала да плати 3 000 лева и да ореже тополите, като дървесината остане за нея. След като църковното настоятелство получи тези пари започнахме. Уж само оградка щяхме да правим, когато Господ помага, да знаеш – помага.

Научих, че се развалят някакви постройки в Нова Загора с етернитови плоскости. Взех от фирмата на сина ми един камион „Шкода Европа”, с още няколко души от селото и отидохме. Като им казах, че плоскостите ми трябват за манастира те хората ми взеха някаква съвсем символична сума за тях. Ние обаче си ги свалихме и натоварихме. Ползвахме тези плоскости за ограда на манастира. И като започнахме – дръпнахме малко по-напред параклиса, направихме му ограда и на него. Построихме отново сградата за миряни, която беше рухнала. Имаше само една стаичка и тя течеше отгоре. Абе, казвам ти всичко беше полуразрушен. Издигнахме над старите основи, направихме етажа, заляхме плочата отгоре и се захванах с чешмата. Как стана тя? Като си работихме нещо на манастира, наложи се нещо да вземам от Димитровград. На връщане, понеже умът ми само с това е зает и ми хрумна нещо за чешмата. Спирам колата, натиснал съм спирачката, колата работи на свободна от скорост и аз на коляното нарисувах чешмата, която не ми хареса. Продължих с колата и вече в кметството взех една линийка и вече мащабно начертах скицата. И като го начертах ми хареса. Точно такава я направих след това. Като я сглобих на място стана невероятна чешма. И вътре в двора на параклиса направих чешма със 7 чучура. Просто така ми хрумна – 7 чучура, пък то това било от значение.

След това направихме градинката, фурна и водно колело за печене на чевермета. Това всичко съм го правил аз, по мои идейни проекти, мое изпълнение. Построихме маси и пейки за над 100 души, да могат да седнат. Асфалтирахме пътя до манастира и алеята вътре в манастира. Всичко това се случи, когато кмет на община Димитровград беше Димитър Хаджииванов.

Следващата година намерих още малко парички и вдигнах втория етаж на сградата. Тя така и остана – неуредена, няма повече средства за нея. Не е измазан втория етаж, не е обзаведен, но поне е построен. Друго по манастира – засяхме отново тополи. Първоначално бях засял кедър – над 60 дръвчета, но не се хванаха, изглежда този вид не вирее на това място. Но тополите се хванаха, засяхме си тополи, дори повече отколкото отрязахме. Те сега са вече много големи дървета.

Входната врата на манастира съм я правил лично у нас. Заварки, конструкция, всичко това съм го правил със собствените си ръце. Манастирът не е нито мъжки, нито женски. В този манастир след като го стегнахме и ми се обади отец Златко от Хасково. Той ме попита дали можем да настаним там едни монахини, които му се обадили от Соколския манастир в Габрово. Каза, че монахините имали проблем с тамошния владика и си търсели друго място. Отидохме още същия ден с него до Соколския манастир, взехме двете близначки и още една монахиня и ги докарах до Добрич да видят манастира. Върнах си ги обратно и се разбрахме ако им харесва да ми се обадят, за да ги докарам. Още на следващия ден ми се обадиха да отида да ги вземам. Отидох с един микробус, взех ги петте и ги настаних в манастира. За мен по-важното бе този манастир да е жив. Една по-възрастна монахиня, две близначки и още две други монахини. Едната от тях по-късно даже се омъжи тук в Добрич и сега дори работи в кметството.

После след година време двете близначки си заминаха. Малко по късно и другите две си заминаха, не можаха да се разберат, явно че не вървеше там приказката им нещо. Остана само възрастната монахиня. Когато има Господ, знаеш – помага. Валеше много дъжд, тогава пътя до манастира още не беше асфалтиран. Отивам аз в тази кал до манастира и гледам, дойдоха едни с една кола. Попитах ги дали ще влизат, защото с тази кола после не могат да излязат обратно, а аз бях с една „Нива”. Предложих им да ги вкарам аз в манастира и гледам те вадят едни свещи и дават на бабата.

Много се ядосах, значи тя взема свещите от някакви случайни, а не от нашата църква. Продава и ги и паричките в джоба. Това беше преди събора. Казах и така: „Чакаш ме тука – като се върна от почивката след събора, и като се върна, тогава ще отиваш, където ще отиваш. Иначе ще те намеря, където и да си, да знаеш! Явно, че тях, монахините не ги е бивало, а не някой от предишния им манастир. Така, че това беше пребиваването на монахини в манастира. Значи, те не го и водят манастир даже, ама било е. През 1886 година това място е подарък от дядо Атанас Вековски. Според преданието, както си работел в нивата, човекът седнал да си почине и чул гласа на Света Богородица. Тя му казала: „Недей лежа, стани, тук под тебе има лековита вода!” Станал човека, копнал и действително намерил водата и тези 22 декара земя ги е подарил на църковното настоятелство. Затова имаше и скандал с владиката и свещениците – искаха да прехвърлят мястото на църквата. Като стане собственост на църквата, може да се разпорежда с него владиката както си иска. Моето настояване беше да си остане на църковното настоятелство. Защото църковно настоятелство винаги е имало, ще има и то винаги ще бъде от Добрич. И те винаги ще държат за това място, докато на онзи въобще не му пука. Знаеш ли колко места се продадоха от владици, и гори и какво ли не още. И това всъщност бе историята с манастира.

В Добрич също ще отбележат Свети Иван Рилски

С тържествена литургия във Велико Търново беше дадено началото на поклонническия поход „Светият път”, посветен св. Иван Рилски и 550-годишнината от пренасянето на мощите на небесния покровител на българския народ от Търново до Рилския манастир. Тръгна и поклонническият поход „Светият път“ по пътя на мощите на Свети Иван Рилски. Поклонниците ще извървят 570 км, за да стигнат на 30 юли вечерта в манастира. Храмът в димитровградското село Добрич също носи името „Свети Иван Рилски”. Няма да можем да участваме в похода на поклонниците, но мислено ще следваме техния път, каза кмета на селото Марин Маринов. А храмовия празник в селото ще бъде отбелязан по подобаващ за най-големия български светец начин, добави още той.

Читалище „Пробуда – 1926“ в Добрич с приз от национален фестивал

Групата за автентичен фолклор при Народно читалище „Пробуда – 1926” в село Добрич спечели наградата Любимец на публиката на 29-я Национален фолклорен фестивал „Янко Петров” в град Гълъбово. Това информира кмета на селото – Марин Маринов, който е и председател на читалището. В проявата участваха 1472 гъдулари-самодейци, танцови състави, ансамбли, танцови клубове и фолклорни певчески самодейни групи от различни краища на страната. Участниците във фестивала, бяха оценени от жури, председателствано от проф.д-р Светла Станилова – АМТИИ- гр. Пловдив.

В село Добрич се готвят за посрещане на Великден

Четвъртия ден от Страстната седмица – Велики четвъртък отбелязват днес в село Добрич. От дните в Страстната седмица най-наситеният с ритуали и традиции и най-интересният сред всички дни е именно четвъртък. В ранното утро на Велики четвъртък, още преди първите зари на слънцето, се боядисат великденските яйца.

Червеният цвят – символ на Христовата кръв – се полага на първото яйце. С него се прави кръстен знак – първо върху челата на децата, а след това и на всички останали от семейството. Яйцето се подменя със старото и се поставя на избрано място, където се съхранява през цялата година до следващия Великден. Това се прави за здраве, късмет и щастие на всички обитатели на дома. След това се боядисват яйца и в други цветове, за да е шарен и пъстър празникът.

За разлика от другите дни през Страстната седмица, на Велики четвъртък не само е разрешено почистването на дома, но е и задължително. От къщата се изхвърлят всякакви вехтории и непотребни вещи, които ще освободят пространство за нови прекрасни изживявания и емоции. Затова денят се нарича още и Чистият четвъртък – времето, в което пречистваме не само дома, но и мислите и душата си. С боядисването на яйцата, чистенето на дома и замесването на козунаците се изчерпват всички разрешени къщни дейности.

Ако чистенето днес е дори с препоръчителен характер, то жените не трябва да се хвърлят да перат. Вярвало се, че ако жените перат на Велики четвъртък или простират пране, то действията им ще предизвикат ураганни ветрове и градушки. Така също на този ден не се извършва градинска работа, както и шиене и плетене. Не е разрешено даването пари назаем или вещи от дома. През Страстната седмица (най-подходящо е точно на Велики четвъртък) бабите съветват да бъдат подстригани косите на децата за първи път. Младите моми също е добре да ги скъсят, за да им растат дълги и гъсти.

Село Добрич дава 76 жертви за свободата на България

Общо 76 души от село Добрич са загинали във войните за свободата на България. Имената им са изписани върху монумент в центъра на селото. От двете страни на монумента са бюстовете и на други двама жители на селото – Иван Велев и Вельо Христозов. Двамата са участници в четата на Митьо Ганев. Той създава чета около 1921 г., която обира преминаващите из планините около Хасково местни богаташи. Ограбените средства четниците не използват само за лична облага, а и за подпомагане на бедни и малоимотни селяни. Заради тази си дейност е смятан от властите за разбойник, а жители на Хасковско го считат за народен закрилник. От своите съмишленици и местното население Митьо Ганев е наричан Последният войвода. През 1968 г. образът му е пресъздаден в едноименен игрален филм на режисьора Никола Вълчев по драматична пиеса на Димитър Инкьов „Легенда за Айданларската гора“.

Баща и син служили в храма в Добрич над половин век

Двама свещеници – баща и син са служили общо 63 години в храма „Св. Иван Рилски” в село Добрич. Бащата Стоян Дойчев, който е основоположник на храма е служил в него цели 37 години. Той е живял 71 години – от 1842 до 1913, става ясно от думите на неговите наследници. Неговия син Иван Стоянов Попов е роден през 1874 г. и прослужил в храма „Св.Иван Рилски” 26 години. Църквата в село Добрич е построена през 1880 година.

Марин Маринов е най-добрият кулинар в региона

Кметът на село Добрич Марин Маринов, който е и председател на читалище „Пробуда“ е най-добрият кулинар в региона. Той неведнъж е печелил различни кулинарни конкурси. Марин е гостувал и в предаването на Иван Звездев. Добрички шашлик със свинско месо е един от специалитетите на шеф Маринов, който му е носил не една и две награди.

Баба Василка от Добрич открива лечебната вода на тримата светии

Това се случило през далечната 1971 г. Тогава Василка придружавала група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появили трима души с ореоли. Безплътните мъже приличали досущ на онези, които виждала по стенописите на църквите. Те първо я попитали дали ги познава, а после й се представил по имена: „Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов“.

„Рекоха ми така, там, където живея, в село Добрич, на ул. „Иван Велев“е било много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен на тяхно име „Свети Три Светии“. Светиите ми заръчаха още да изкореня крушата в двора си, защото там скоро щяла да бликне чудотворна вода“, твърди в спомените си баба Василка. Тогава стопанката била на 51 години, вдовица от поне две десетитетия. Освен, че била сащисана от видяното, в един момент, се зачудила как сама ще копае за вода. И сякаш светците в този момент прочели мислите й и тутакси пояснили: „Трудно ще е докато стигнеш находището на живата вода, за това ние ще ти изпратим човек да помогне“.

Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново свидетел на паранормално явление става и Димо Георгиев. Човекът бил изненадан, когато същите необясними видения го командировали да помага в село Добрич. Без помайване той се стегнал за път, но не се пременил с новите дрехи. Облякъл работната ватенка, надянал гумените ботуши и метнал кирката на рамо. Когато пристигнал, Василка вече го очаквала на портата. Без излишни обяснения двамата се захванали за работа. Не след дълго обаче под кирката в изкопа присвяткали искри, защото ударили на яка скала. Същата нощ на Димо се присънили светиите. Те му разкрили, че това е капсулата на извора – триметрова каменна плоча, която имала тайнствени писмена. С много пот селянинът се справил и с това изпитание. На 30 януари 1971 г., точно в 16,00 ч, на шест метра и половина бликнала онази вода, за която сме чели само в приказките. Същата нощ небесните водачи се явили, но този път на Василка. Те й открили цялата тайна на мястото. Освен лековит, изворът бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидимия свят и се отделяла на три страни. Така, който страда от нервни болести, щял да намира лек с поливка от водата в левия край на бунара, в зоната на св. Василий Велики. В средната част се явявала силата на св. Йоан Златоуст – той отговарял за късмета на младите и намирането на житейска половинка. В дясната страна пък чучура бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на поразените от сърдечен удар, инсулт, от болести по кръвта. Ако човек се полее и пие и от обединената сила на трите води нямало болест, която да не могат да изцелят, включително и безплодие. Находището на жива вода днес е канализирано с три чучура. Въпреки че не липсват скептици сред комшиите, хората вече знаят за извора и идват от цялата страна.

Create your website at WordPress.com
Get started
%d блогъра харесват това: