Какво казват архивите за село Добрич

В архива на Окръжния исторически музей в Хасково се съхранява оригинален статистически регистър на селата и населението от Източна Румелия през 1880 г.

Там е записано, че с. Добрич има население от 850 жители, от които мъжете са 446 и жените – 411. Населението се състояло от 220 семейства, живеещи в 142 жилища.

Непосредствено след освобождението на България от турско робство, населението на селото притежава около 300 броя говеда, главно волове, които се използват за обработка на земята и около 1500 овце.

През 1925 г. в селото се отглеждат говеда – 930 броя. Имало е около 200 крави, 186 биволици, 2248 овце, 238 свине и 55 коня. За сравнение през 2006 г. в домакинствата на населението се отглеждат 125 крави, 260 овце, 78 кози, 280 прасета, 6300 домашни птици и 15 коня.

Легендата за създаването на село Добрич

След битката при Клокотница Иван Асен II оставя на близкото възвишение един от своите велможи на име Доброшин за свой съгледвач, очаквайки опасност от Изток. Цялото отделение заедно със своя началник остава на височината до обратно повикване във войската, но такова не идва. В края на лятото същата година Доброшин разрешава на войниците си да приберат в бивака и своите семейства, имайки предвид, че Иван Асен няма навика да прибира веднъж поставените постове. Така до голямата шатра на войниците се нареждат още няколко по-малки. По поляната насред вековната букова гора ехтят женски гласове и весела детска гълчава. Условията за живот тук наистина са добри. Дивечът в гъстите гори бил в изобилие, близката река била пълна с риба. Плодородната почва давала възможност за развитие на земеделие и скотовъдство. Така е поставено началото на с. Добрич, което наследява името на своя основател – Доброшин. Едни го споменават като доброшинеца, а други го знаят като Доброчинеца. Минават години –  времето е забулило в тайна всичко от онова време може би завинаги. Бивакът постепенно се разраства в селище с около 40-50 семейства. Селището е скътано в гористата тогава местност, така че непознат човек трудно би го открил. Може би това го е спасявало от нападения на чужди войски.

Марин Маринов: Няма ден през последните 10 г. през който в с. Добрич да не се е правило нищо

Интервю на Живко ТЕНЕВ

– Защо село Добрич е сочено за пример на кметовете от Старозагорска област, след като се намира в хасковска, как се случи това?

– Случаят беше следният. Една жена се вдигнала в чужбина, значи избягала е още преди 20-30 г. Връщат се сега за първи път и обикалят България. Ходили на Извора на нимфите, посетили и манастира край Добрич и решили да разгледат и селото. Влезнали в центъра и ахнали. /Значи те са обиколили преди това България/. Потърсили ме, но след като не ме открили заминали и разказали в Стара Загора на техни приятели журналисти. Те дойдоха и написаха статия за с. Добрич. Ръководството на община Стара Загора видяло материала и един ден ми звъни секретаря на общината. Попита ме може ла да дойдат на посещение с кметовете на населените места – около 50 човека за обмяна на опит и най-вече да видят.

Преди това, разбира се, дойде секретарят на Общинския съвет в Стара Загора. Помоли ме да я разходя из селото, даже до гробищния парк. Погледна и каза – това не може да бъде в България!

И така, обади ми се след известно време, че ще дойдат заедно с кметовете. Всички останаха просто очаровани от това, което видяха.

– Каква беше реакцията на твоите колеги?

– Това не може да бъде, ама как, това село ли е? – питаха всички. Те просто онемяха. Разведох ги значи тука в центъра по улицата за Димитровград, пътя за с. Крум, където правим голяма пешеходна алея и озеленителна ивица. Цялата улица “Рила” е дълга около 800 метра. Прекрасно кътче става там. След това ги заведох на манастира, където също останаха изключително възхитени.

После седнахме на разговор. Казах им какво съм направил по време на моето кметуване през последните 9 години. Поискаха ми телефона, ако се наложи да ме търсят за съвети и т.н.

– Ти склонен ли беше да им покажеш своят опит, защото това все пак си е ноу хау в управлението?

– Аз никога не съм крил нищо, даже и когато бях в сервиза, много съм научил от моите колеги. Никога не съм крил нищо от никого, защото онзи, който е решил да се научи, ако не от мене, от друг ще го научи и ще ми тегли една майна после. Който няма да се научи, не да му кажеш, но и ръцете му да държиш, той пак няма да се научи.

Така е и тука, показвам всичко. Показах им и как съм изглеждал, докато се правеше всичко това. Ей така, с късите панталони, работните дрехи и поливах цветята, давах вар на майсторите, лепил съм и съм правил какво ли не още.

– А как успя наистина да постигнеш всичко това?

– Десета година вече става откакто кметувам. За тези години не е имало нито един работен ден да не се прави нещо в Добрич. Може да се мете, но се прави нещо. Няма такъв ден в календара. За тези години доста неща направихме, но най-важното е, че научих хората на красота, на чистота, на подреденост. И аз смятам, че по-голямата част от хората в селото са доволни и съм го чувал от тях. Казват че навремето като погледнат улицата, не могат да видят от коли, каруци, трактори и т.н. Сега няма такова нещо. В моето село няма да видите селскостопанска машина, оставена навън, инвентар или спряна от движение кола, каруца и каквото и да е. За тор да не говорим, за тор въобще не можем да говорим. Има си направено торище извън селото.

– Как се стигна до решението ти да се кандидатираш за кмет на с. Добрич?

– Трудно се съгласих да ставам кмет. Издигнат съм от земеделците, земеделец съм по политическо убеждение. Спрели се мен, но аз никога не съм имал влечение към административната работа. Винаги съм бил работар, техническо лице и т.н. Първи в България тръгнах по частния бизнес, сега съм може би последен, ама това няма значение. Първото нещо, което им казах след като се съгласих вече да ставам кмет. Поразпитах тук-таме мои приятели, допитах се и до бивши кметове на общини и т.н. Те ми казаха без да се двуомят, че трябва да се съглася, за да освободя сина си малко. Ти като си при него, той е притеснен и ще се развие трудно. Иван наследи фирмата ми. Може би това най-много ми повлия и се съгласих.

– Какво обеща на своите съселяни преди да те изберат?

– Казах им, първото нещо, което ще направя като кмет, това е да очистя селото от боклуци. Ликвидирах сметищата и микросметищата. Почистих затлаченото корито на реката, същевременно и с разрешението на общината, РИОСВ и Държавно лесничейство – Хасково и след извършена маркировка от тяхна страна извърших санитарна сеч на двата бряга на река Банска в землището на с. Добрич. Раздадох дървата по 5 лв. на кубик, колкото да си покрием разходите. Доволни останаха хората.

После обърнах внимание на всички обществени сгради. Извършил съм ремонт на здравната служба, детската градина – поне три пъти, физкултурния салон, старото училище беше ремонтирано и превърнато в елитен шивашки цех. Изградих канализация по ул. “Неофит Бозвели”, “Бузлуджа”, направихме 100-метрова канализационна връзка между главния канал и едно кварталче по пътя за с. Горски извор. Извършихме асфалтиране на пътя от селото до манастира. Вътре пътя в манастира и паркинга, също бяха асфалтирани. Подмених бордюрите и тротоарните плоччи на ул. “Съединение” и “Отец Паисий”, част от “Христо Ботев”, “Добруджа”, “Стара планина”. Извърши се ремонт на съблекалнята на стадиона. Започнахме изграждането на тенис-кортове. Имаше едни пари по т. нар. Царски проекти бяха насочени за спорта и аз за да не ги изтърва ги насочих към физкултурния салон и към стадиона.

По време на първия мандат реставрирах парка в центъра на селото. Тази реставрация сега е втора. Беше тука да не ти говоря какво – сметище. Самия парк беше 1 метър надолу в земята.

Захраних гробищния парк с питейна вода, като поставих автоматичен кран, за да не се забраве и да няма безразборно изтичане на вода. Голямата чешма реставрирах също като направих същия този автоматичен кран и направих поплавък за коритото, където пият вода животните. Когато падне нивото само се включва и се долива без да се хаби излишна вода.

Реставрирах малкото паркче в южната част на селото. Премахнах сглобяемата постройка на бившата сладкарница. Оформихме едно много хубаво и чисто пакче за децата на нейното място. Два пъти извършвам ремонт на кметството. Първия път беше по-скоро козметичен ремонт, но втория път вече направихме основен ремонт. Реставрирах спирката на шосето, както и парапета на големия мост, въпреки, че това е работа на Областно пътно управление – Хасково. Построихме едно прекрасно мостче от циганската махала към селото. Извършихме ремонт и на пешеходния мост до казана, който бе отнесен от последното прииждане на реката. Пак ще го направим този мост.

Подменихме изцяло уличното осветление с енергоспестяващи тела. Извършихме ремонт на покрива на църквата, подменихме дограмата, измазахме и боядисахме камбанарията. Направихме художествено осветление на църквата и камбанарията. Изградихме паркинг пред входа на църквата, направихме цялостно преустройство на двора на църквата.  Измазахме и укрепихме с камък оградата, подменихме и керемидите на оградата. Направихме цялостна подмяна на манастира, за който се говори в цялата област.

През двата мандата сме засели над 2 500, ако не и повече дръвчета, от които се хванаха едва една четвърт. Едни измръзнаха, други бяха унищожени от животните и т.н.

Направихме защитна дига с дължина около 2 км. за южната част на селото, която се наводняваше при силни дъждове. Освен дигата направихме и отводнителен канал. Но тук в източната част също има къщи, които се наводняват, но няма как, то може, но много пари трябват, защото теренът е много раздвижен и няма как да го оформим.

Направихме пешеходна алея по ул. “Рила” Тя е дълга около 800 метра.

Сметосъбирането ми е на ниво. Изготвен е проект за цялостна подмяна на водопровода и канализацията, както и за рехабилитация на улиците в Добрич. Проектът за пречиствателна станция също е готов. Това е нещо божествено за селото, решава се въпроса за 50 години напред.

– Кой ви помагаше през цялото това време, защото съм сигурен, че е немислимо да сте го направили само със собствени сили?

– Всичко това, което сме направили са ни спонсорирали и наши приятели, най-големият измежду които е г-н Димитър Димитров, изп. Директор на “Неохим”. Но, каквото и да направим, да знаете – без общината нищо не става. И пари да намериш и материали, общината винаги ни е подкрепяла. Като намеря някакви парички да направя нещо, може да е 1/3 от стойността, но общината винаги ме е подкрепяла и е давала средства.

– Как се отнасят хората към това, което вече е направено?

– Когато през 2001 г. реставрирах манастира, тогава дойдоха всички – до един и дадоха доброволен труд по 3 работни дни. Някои от тях даваха материали, другите с техники и така. Имам разбирането на хората – на нормалния човек. Нямам разбирането на една шепа хора – пиацаджии, знаеш какво е пиацаджия.  Това са в центъра тука, цял ден стоят, никъде не работят, а има работа. В моето село безработицата е нулева – няма безработица Има само такива хайлякчии които стоят в кафетата и цял ден задниците ги заболяват от обръщане от кълка в кълка. Ей тия са недоволни.

Нормалния човек си пази. Ние преди да започнем си обещахме, че ние влизаме в Европа. Може да е закърпена дрешката, може да сме с цървули, но измити, чистички и спретнатки. Така ще бъде в нашето село.

– Кои други хора ви помагат?

– Много хора са, аз имам приятели и няма да ги изброявам, защото може да забравя някой така наизуст и да го обидя. Само ще ви кажа, че когато строях парка тогава много ми помогна фирма “Каолин”. Това е една изключително сериозна фирма. Свършили са ми работа дотука, като са ми закупили материали за около 50 000 лева. Помага ми “Монолит”, АБС. Фирма “Вулкан” сащо ми помогна със 100 тона цимент. Не мога да не спомена Старозагорската фирма “Благоустройство”, на която собственикът без да ме познава ми подари пейките, които са на стойност около 5 000 лева. Запознахме се едва след това, на нашия събор след като открихме парка.

– Какво още си поставяте като цел през оставащите 2 години от този мандат?

– Има, има още много за оправяне. Значи да реализираме проекта за подмяна на водопроводната мрежа, канализацията и рехабилитацията на улиците, както и пречиствателната станция, ограждане на гробищния парк. За улиците няма да говоря, защото те влизат в проекта. Да оправим пешеходния мост.

Нямама най-важното – читалищен салон. Значи откакто съм кмет винаги съм го залагал в строителните си програми. Най-лошото е това, че ние сме единственото село в общината без сграда на читалището. Най-напред преди старото училище да стане шивашки цех го предвиждахме за читалище. Сега пък обмисляме вариант за физкултурния салон на закритото училище. В момента тази сграда е дадена за стопанисване на читалището. Започнахме да отдаваме помещения от нея под наем, колкото да можем да я наситим с хора, за да се запази сградата.

– Какво бихте си пожелали на края на вас и на своите съселяни?

– Пожелавам си до края на мандата да свърша още нещо, но и да поддържам това, което съм направил. На хората мога да пожелая – дай Боже следващият кмет, който ще е след мене да милее както аз милея за селото и да не го занемарим това, което сме постигнали, а да го развиваме все повече и повече. Обичам селото си, обичам хората, раздавам се за хората, за нормални човек. Не обичам мръсниците, не се страхувам от тях. Щом е нормален човек, раздавам се – душата си давам.

– Тук виждаме един девиз – завистта няма почивен ден?

– Това си го избрах и го сложих тука нарочно. Действително е така. Значи Добрич имало, Добрич имало – има, защото всичко го приемам присърце. Идеята за манастира си е моя. Правил съм разбира се консултации и с главния архитект на общината. И двете чешми на манастира аз съм ги проектирал. Една шепа хора има тук, които не се радват на това, което се прави, а сякаш направо завиждат и аз го усещам. Не съм чул някой да ми каже, абе кепазят те тебе или говорят против тебе.

– Как реши да възстановиш и манастира край селото?

– За манастира, отивам с колата да видя какво е, що е – беше джунгла! И вътре гледам крави, овце. И ме жегна нещо, така ми стана едно кофти майка му стара. И си казвам, като ги гледах тия тополи – едни паднали, други изгнили, дали да не вземем да отрежем тези тополи и с парите да направим поне някаква ограда на манастира. Събрах църковното настоятелство, казах им моята идея каква е. Намерих фирмата, която да се заеме с прочистването, църковното настоятелство я спазари за 3 000 лева. Гн- Димитров, който е в църковното настоятелство, като му казах ме попита колко метра е. Тя само от лицевата част на мястото бе над 200 метра.  Попита ме дали ще ми стигне мандата да свърша работата. Отговорих му – Божа, работа, докъдето стигне, и започнахме. И оградата направихме, и чешмата. За другата чешма, дето е пред входа ще кажа следното. От манастира отивам до града за да взема някакви материали, които ми бяха необходими. Изведнъж ми хрумва идеята за такава чешма, натискам спирачката, колата работи по надолнището и аз чертая. Начертах я, обаче не ми хареса. Обаче си казвам, отивам в кметството, ще взема линийката и ще я прехвърля мащабно. Хареса ми и я направих чешмата точно по този начин. И работата тръгна – оградата, чешмата реставрирахме параклиса, втората чешма със 7-те чучура. Реставрирахме първия етаж на помещението за монахините. Те бяха останали две стаички, които всеки момент можеха да паднат. После наляхме плочата и така го оставихме. Н а другата година вдигнахме и втория етаж. После се намеси и общината – направи ми бордюрите. Вътре в манастира и паркинга ми ги асфалтираха без пари. За манастира г-н димитров ми даде тежкотоварна техника, финансира шпакловката на параклиса вътре. Помагал ми е много пъти с транспорт, подмени дограмата на църквата, направи този ракинг отпред, измазването на камбанарията, осветлението.

Марин Маринов репетира за огнения спектакъл пред Нова телевизия

Екип на Нова телевизия засне ексклузивен репортаж от генералната репетиция на кмета на село Добрич – Марин Маринов по запалването на най-големия огън в страната навръх Сирни Заговезни. Екипът на Нова телевизия ще се върне в Добрич за отразяване и на самото запалване. Специално издигната клада е с височина 13 метра, а пламъците от нея вероятно ще достигнат двойно повече, сподели Марин Маринов. Вътре в кладата са вградени над 15 кубика дървени отпадъци.

Разбира се, вземаме и всички предохранителни мерки, тук ще има присъствие на огнеборци, очаквам да дойде и кмета на общината Иво Димов, каза още Марин Маринов. Празникът ще започне от 16,00 часа в неделя и ще се превърне в един своеобразен фолклорен фестивал. В него ще участват няколко фолклорни и танцови състава от региона с над 100 участници. Хората, които ще дойдат да наблюдават фееричното зрелище са десетки пъти повече.

Не се страхувам от запалването на огъня, сподели кметът на село Добрич, който ще бъде издигнат до върха на кладата за да запали огъня най-напред оттам. Това нещо съм го правил вече няколко пъти, макар и на по-малка височина, но съветвам моите колеги да не се хвърлят в подобни начинания, без да имат опит, защото рискуват да се самозапалят, сподели още кметът Маринов. Огненият спектакъл в Добрич ще бъде най-величествения в страната, но ние не искаме да влизаме с това в Книгата на Гинес. Правим го единствено заради вечния стремеж на хората от нашето село да вървят напред и нагоре. Това беше и причината да удвоим размерите на огнената клада, каза още Марин Маринов пред репортерите. Всичко останало хората ще имат възможност да видят в репортажа, който ще бъде излъчен по Нова телевизия.