Баба Василка от Добрич открива лечебната вода на тримата светии

Това се случило през далечната 1971 г. Тогава Василка придружавала група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появили трима души с ореоли. Безплътните мъже приличали досущ на онези, които виждала по стенописите на църквите. Те първо я попитали дали ги познава, а после й се представил по имена: „Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов“.

„Рекоха ми така, там, където живея, в село Добрич, на ул. „Иван Велев“е било много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен на тяхно име „Свети Три Светии“. Светиите ми заръчаха още да изкореня крушата в двора си, защото там скоро щяла да бликне чудотворна вода“, твърди в спомените си баба Василка. Тогава стопанката била на 51 години, вдовица от поне две десетитетия. Освен, че била сащисана от видяното, в един момент, се зачудила как сама ще копае за вода. И сякаш светците в този момент прочели мислите й и тутакси пояснили: „Трудно ще е докато стигнеш находището на живата вода, за това ние ще ти изпратим човек да помогне“.

Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново свидетел на паранормално явление става и Димо Георгиев. Човекът бил изненадан, когато същите необясними видения го командировали да помага в село Добрич. Без помайване той се стегнал за път, но не се пременил с новите дрехи. Облякъл работната ватенка, надянал гумените ботуши и метнал кирката на рамо. Когато пристигнал, Василка вече го очаквала на портата. Без излишни обяснения двамата се захванали за работа. Не след дълго обаче под кирката в изкопа присвяткали искри, защото ударили на яка скала. Същата нощ на Димо се присънили светиите. Те му разкрили, че това е капсулата на извора – триметрова каменна плоча, която имала тайнствени писмена. С много пот селянинът се справил и с това изпитание. На 30 януари 1971 г., точно в 16,00 ч, на шест метра и половина бликнала онази вода, за която сме чели само в приказките. Същата нощ небесните водачи се явили, но този път на Василка. Те й открили цялата тайна на мястото. Освен лековит, изворът бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидимия свят и се отделяла на три страни. Така, който страда от нервни болести, щял да намира лек с поливка от водата в левия край на бунара, в зоната на св. Василий Велики. В средната част се явявала силата на св. Йоан Златоуст – той отговарял за късмета на младите и намирането на житейска половинка. В дясната страна пък чучура бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на поразените от сърдечен удар, инсулт, от болести по кръвта. Ако човек се полее и пие и от обединената сила на трите води нямало болест, която да не могат да изцелят, включително и безплодие. Находището на жива вода днес е канализирано с три чучура. Въпреки че не липсват скептици сред комшиите, хората вече знаят за извора и идват от цялата страна.