Най-големият огън в България запалиха в село Добрич

Най-големият огън в България запалиха за Сирни заговезни в село Добрич. Кметът на селото Марин Маринов бе издигнат на височина 13 метра, за да запали 15-метровата клада от върха. Празникът започна с изпълнение на групата за народни хора „Доброшин” от село Добрич. След това мъжката певческа група от село Тракия придаде истинско национално звучене на празника със своите изпълнения. Над 100 самодейци участваха в празничната програма. За да отбележи празника Сирни Заговезни в Добрич пристигна и кмета на община Димитровград Иво Димов. Специално издигната клада е с височина 15 метра, а пламъците от нея вероятно ще достигнат двойно повече, сподели Марин Маринов. Вътре в кладата бяха вградени над 15 кубика дървени отпадъци. Разбира се, бяха взети и всички предохранителни мерки, тук имаше присъствие на екип огнеборци.

Не се страхувам от запалването на огъня, сподели кметът на село Добрич, който бе издигнат до върха на кладата за да запали огъня най-напред оттам. Това нещо съм го правил вече няколко пъти, макар и на по-малка височина, но съветвам моите колеги да не се хвърлят в подобни начинания, без да имат опит, защото рискуват да се самозапалят, сподели още кметът Маринов. Огненият спектакъл в Добрич бе най-величествения в страната, но ние не искаме да влизаме с това в Книгата на Гинес. Правим го единствено заради вечния стремеж на хората от нашето село да вървят напред и нагоре. Това беше и причината да удвоим размерите на огнената клада, каза още Марин Маринов пред репортерите. Съвременен нюанс на празника придадоха танциьорите от балет „Галаксико” в Димитровград, които изпълниха танц край огъня.

Днес православните християни отбелязват празника Сирни заговезни, известен още като Прошки. Според православния канон денят се нарича Неделя Сиропустна. Това е последният ден, в който вярващите слагат на трапезата си млечни храни, след което до Възкресение Христово не се консумира нищо, което е с животински произход. Младите искат прошка от по-възрастните, децата от родителите. Смисълът на поста е духовното пречистване, затова въздържанието е свързано не само с отказ от определени храни, но и с духовно смирение. Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него – от днес, започва Великият пост. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича „люшкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ /слама от царевица/ и „черешовина“ /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.

За празничното веселие в село Добрич се погрижиха музикантите от оркестър „Агрофермер 2002”.

Йордановден

Хората от с. Добрич питаят особена почит към православния празник Йордановден. На този празник след литургията в местния храм те масово се стичат край реката, където се извършва ритуалът по спасяването на кръста. В ледените води скачат най-смелите, за да се преборят и да извадят хвърления във водите кръст.

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От този ден започва изпращането на сгледници, както и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Св. Иван Рилски

На почит в с. Добрич е празникът на българския светец Св. Иван – Рилски Чудотворец, чието име носи и православния храм в селото. Храмът в с. Добрич е построен в чест на “Освободителя Александър Николаевич и руските братя освободители от турското робство” с общите подаяния на жителите на селото. Цялото население е взело дейно участие при нейното строителство с доброволен труд и натурални и парични средства. Камъните са извозвани от изоставено турско гробище край с. Узунджово. Строителството на църквата започнало през 1880 г. и е завършено окончателно през 1883 г. Църквата е изписана от известните за времето си иконописци А. Гюдженов и Д. Андонов от Татар Пазарджик. Тя е една от най-големите и модерни за времето си църкви в региона.

Успение на Света Богородица

Всяка година на 15-ти август в едноименния параклис в манастира край с. Добрич се чества големият християнски празник “Успение на св. Богородица.

Традицията от стари времена повелява, че съборът започва още от вечерта срещу 15 август. Местните хора приготвят храна за гостите, които ще пристигнат на следващия ден. По време на празника свирят първокласни оркестри. За децата има люлки, въртележки и други интересни неща. Според легендата, доста години преди нивата да бъде подарена на черквата, някой си дядо Стойко от селото е сънувал, че копае на това място и изровил икона. На другия ден той отива с мотика и започва да разкопава мястото, което е сънувал. Не успял да намери икона, но бликнала струя чиста питейна вода. Още на следващия ден той обявил на своите съселяни, че това място е свещено, а водата е лековита.